Закърпено
Любовта ми – хлабава тропоска,
нощем шия, денем се разпаря,
шев накриво и плохата плоска,
триста дупки. Присмех и немара.
Кройката досущ играчка-плачка,
ревматична някаква модистка.
Сляпа е несръчната шивачка,
шие уж обича, а не иска...
Хладната ютия глади трайно,
гънките на егото човешко.
Дяволът е предоволен. Тайно,
Бог ми прекроява всички грешки.
Все ушивам циганските гащи,
дето не обува и котака.
С креда по душата обич дращи...
Вън, на прага търпеливо чака.
Смуча си избодените пръсти,
макари и кръпки...Бъркотия...
Дявола научих да се кръсти,
ала не и себе си, да шия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
Прегръщам те!
