Patrizzia (Надежда Ангелова)
2073 18225
24.12.2019 г., 10:52 ч.  

Закърпено 

  Поезия
542 5 11

Любовта ми – хлабава тропоска,
нощем шия, денем се разпаря,
шев накриво и плохата плоска,
триста дупки. Присмех и немара.

Кройката досущ играчка-плачка,
ревматична някаква модистка.
Сляпа е несръчната шивачка,
шие уж обича, а не иска...

Хладната ютия глади трайно,
гънките на егото човешко.
Дяволът е предоволен. Тайно,
Бог ми прекроява всички грешки.

 

Все ушивам циганските гащи,
дето не обува и котака.
С креда по душата обич дращи...
Вън, на прага търпеливо чака.

Смуча си избодените пръсти,
макари и кръпки...Бъркотия...
Дявола научих да се кръсти,
ала не и себе си, да шия.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??