Закъснях
Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени,
вятъра с трясък нахлу безпощадно
и календара от стената откъсна,
и стъклата на парченца превърна.
Защо все във сенки се вкопчвам?
Защо все във минало време
и любов, и копнеж преоткривам,
и да обичам твърде късно се сещам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
