22.11.2007 г., 12:00 ч.

Закъснях 

  Поезия » Любовна
654 0 10
Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени,
вятъра с трясък нахлу безпощадно
и календара от стената откъсна,
и стъклата на парченца превърна.
Защо все във сенки се вкопчвам?
Защо все във минало време
и любов, и копнеж преоткривам,
и да обичам твърде късно се сещам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Предложения
: ??:??