Закъснях
Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени,
вятъра с трясък нахлу безпощадно
и календара от стената откъсна,
и стъклата на парченца превърна.
Защо все във сенки се вкопчвам?
Защо все във минало време
и любов, и копнеж преоткривам,
и да обичам твърде късно се сещам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
