Закъснях

Poetry » Love

768 0 10

Стоях си в тъмното. Сама.

Стоях и мълчах, и утрото чаках.

Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.

А твоята сянка се повдигна да тръгва.

Вкопчих се силно в ръцете ти ледени,

вятъра с трясък нахлу безпощадно

и календара от стената откъсна,

и стъклата на парченца превърна.

Защо все във сенки се вкопчвам?

Защо все във минало време

и любов, и копнеж преоткривам,

и да обичам твърде късно се сещам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

GLAVATA (Тодор)

истина е че оценяваме нещо чак когато го загубим.чак тогава разбираме какво сме имали и че е трябвало да го обияаме а не да го приемаме за даденост 6+

2007-11-27T11:07:46+02:00
mireto_yo (Мира Йорданова)

Наистина понякога така се случва, но любовта е в нас и само ние можем да усетим кога можем да я изживеем исктински. Страхотно е !!!

2007-11-23T23:27:13+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Освободи се от тъмното и може би ще започнеш да обичаш навреме!Хубав стих за противоречията в нас!

2007-11-22T21:28:23+02:00
Nella_gold (Нели )

Просто трябва да вярваш в Утре, Пепи!

2007-11-22T19:57:07+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

НАЙ-ТЪМНО Е ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ!ГОРЕ ГЛАВАТА.УТРЕШНИЯТ ДЕН Е ВИНАГИ ЧИСТ.В НЕГО НЯМА ГРЕШКИ!

2007-11-22T19:27:41+02:00