Закъснях
Стоях си в тъмното. Сама.
Стоях и мълчах, и утрото чаках.
Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах.
А твоята сянка се повдигна да тръгва.
Вкопчих се силно в ръцете ти ледени,
вятъра с трясък нахлу безпощадно
и календара от стената откъсна,
и стъклата на парченца превърна.
Защо все във сенки се вкопчвам?
Защо все във минало време
и любов, и копнеж преоткривам,
и да обичам твърде късно се сещам!
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
истина е че оценяваме нещо чак когато го загубим.чак тогава разбираме какво сме имали и че е трябвало да го обияаме а не да го приемаме за даденост
6+ -
Наистина понякога така се случва, но любовта е в нас и само ние можем да усетим кога можем да я изживеем исктински. Страхотно е !!!
-
Освободи се от тъмното и може би ще започнеш да обичаш навреме!Хубав стих за противоречията в нас!
-
Просто трябва да вярваш в Утре, Пепи!
-
НАЙ-ТЪМНО Е ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ!ГОРЕ ГЛАВАТА.УТРЕШНИЯТ ДЕН Е ВИНАГИ ЧИСТ.В НЕГО НЯМА ГРЕШКИ!
-
Знам,мили мои,че съм раздвоена,но когато нещата приключат с много въпросителни е така
-
Не се вкопчвай в миналото!Бъдещето е пред теб,а там те чакат много по светли радости и истинска любов!Прекрасен стих!
-
Прекрасно стихотворение.
Времето за обичане е в нас и ние
сме в него. Стига да поискаме. С обич. -
Никога не е късно да обичаш.
Просто си раздвоена:
"Светлината жадувах, но и за мрака тъгувах."
Стихът ти ми хареса много! -
"Защо все във минало време
и любов, и копнеж преоткривам,
и да обичам твърде късно се сещам!" - Винаги има време да обичаме!
Страхотен стих!!!6+
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
