evgeniagenka (Генка Богданова) evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421
13 янв. 2011 г., 12:39

Закъсняло признание

1.2K 1 12

На та­т­ко

Це­лу­вам очи­те с тъ­га­та ста­е­на.

Га­ля ръ­ка­та до кръв на­ра­не­на.
Ду­ша­та ми, та­т­ко, пред теб ко­ле­ни­чи,
за да ти ка­же, че тъй те оби­чам!

 

Чуй ме, за вси­ч­ко съм аз бла­го­дар­на!
За тво­я­та обич и то­п­ла, и вяр­на,
за не­ж­ни­те гри­жи на мен по­с­ве­те­ни,
за дни­те ти с те­ж­кия труд ос­ве­те­ни.

 

Про­с­ти ми, тъй ка­к­то ба­щи­те про­ща­ват,
ма­кар че де­ца­та не го за­с­лу­жа­ват!
Аз мо­ля, про­с­ти ми не­вол­ни­те гре­ш­ки
и мо­и­те сла­бо­с­ти, та­т­ко, чо­ве­ш­ки!

 

Да­но не е къ­с­но за мой­то при­з­на­ние!
Ду­ша­та ми гло­ж­ди тре­во­ж­но тер­за­ние,
да­ли са ти ка­з­ва­ли вси­ч­ко очи­те ми,
да­ли те ра­ня­ва­ха че­с­то съл­зи­те ми?

 

Да­ли си от­га­т­нал, че тъй те оби­ча
твой­то ста­ре­е­що ми­ло мо­ми­че?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Мила Генка, чак днес прочетох този прекрасен стих! Жалко че не съм те познавала докато татко беше жив, щях да му го прочета. Валиден е за всеки...чувствителен човек. Прекрасна душа имаш и даряваш много красиви моменти!!!
  • evgeniagenka (Генка Богданова)
    evgeniagenka (Генка Богданова)
    Благодаря ви, Цвети, Ваньо, Ивон, Цоне! Компютърът ми беше повреден и вие ужасно ми липсвахте! Желая ви хубав, ползотворен ден и творческо вдъхновение!
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Много трогателно и искрено! Поздрав!
  • iwanov91 (Иван Иванов)
    iwanov91 (Иван Иванов)
    Невероятно,толкова истинско,нямам думи!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Хубав достоен стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0