Це­лу­вам очи­те с тъ­га­та ста­е­на.
Га­ля ръ­ка­та до кръв на­ра­не­на.
Ду­ша­та ми, та­т­ко, пред теб ко­ле­ни­чи,
за да ти ка­же, че тъй те оби­чам!
Чуй ме, за вси­ч­ко съм аз бла­го­дар­на!
За тво­я­та обич и то­п­ла, и вяр­на,
за не­ж­ни­те гри­жи на мен по­с­ве­те­ни,
за дни­те ти с те­ж­кия труд ос­ве­те­ни.
Про­с­ти ми, тъй ка­к­то ба­щи­те про­ща­ват,
ма­кар че де­ца­та не го за­с­лу­жа­ват!
Аз мо­ля, про­с­ти ми не­вол­ни­те гре­ш­ки
и мо­и­те сла­бо­с­ти, та­т­ко, чо­ве­ш­ки! ...