evgeniagenka (Генка Богданова) evgeniagenka (Генка Богданова)
22 421
13.01.2011 г., 12:39

Закъсняло признание

1.2K 1 12

На та­т­ко

Це­лу­вам очи­те с тъ­га­та ста­е­на.

Га­ля ръ­ка­та до кръв на­ра­не­на.
Ду­ша­та ми, та­т­ко, пред теб ко­ле­ни­чи,
за да ти ка­же, че тъй те оби­чам!

 

Чуй ме, за вси­ч­ко съм аз бла­го­дар­на!
За тво­я­та обич и то­п­ла, и вяр­на,
за не­ж­ни­те гри­жи на мен по­с­ве­те­ни,
за дни­те ти с те­ж­кия труд ос­ве­те­ни.

 

Про­с­ти ми, тъй ка­к­то ба­щи­те про­ща­ват,
ма­кар че де­ца­та не го за­с­лу­жа­ват!
Аз мо­ля, про­с­ти ми не­вол­ни­те гре­ш­ки
и мо­и­те сла­бо­с­ти, та­т­ко, чо­ве­ш­ки!

 

Да­но не е къ­с­но за мой­то при­з­на­ние!
Ду­ша­та ми гло­ж­ди тре­во­ж­но тер­за­ние,
да­ли са ти ка­з­ва­ли вси­ч­ко очи­те ми,
да­ли те ра­ня­ва­ха че­с­то съл­зи­те ми?

 

Да­ли си от­га­т­нал, че тъй те оби­ча
твой­то ста­ре­е­що ми­ло мо­ми­че?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Мила Генка, чак днес прочетох този прекрасен стих! Жалко че не съм те познавала докато татко беше жив, щях да му го прочета. Валиден е за всеки...чувствителен човек. Прекрасна душа имаш и даряваш много красиви моменти!!!
  • evgeniagenka (Генка Богданова)
    evgeniagenka (Генка Богданова)
    Благодаря ви, Цвети, Ваньо, Ивон, Цоне! Компютърът ми беше повреден и вие ужасно ми липсвахте! Желая ви хубав, ползотворен ден и творческо вдъхновение!
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Много трогателно и искрено! Поздрав!
  • iwanov91 (Иван Иванов)
    iwanov91 (Иван Иванов)
    Невероятно,толкова истинско,нямам думи!
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Хубав достоен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0