13.01.2011 г., 12:39

Закъсняло признание

1.2K 1 12

На та­т­ко

Це­лу­вам очи­те с тъ­га­та ста­е­на.

Га­ля ръ­ка­та до кръв на­ра­не­на.
Ду­ша­та ми, та­т­ко, пред теб ко­ле­ни­чи,
за да ти ка­же, че тъй те оби­чам!

 

Чуй ме, за вси­ч­ко съм аз бла­го­дар­на!
За тво­я­та обич и то­п­ла, и вяр­на,
за не­ж­ни­те гри­жи на мен по­с­ве­те­ни,
за дни­те ти с те­ж­кия труд ос­ве­те­ни.

 

Про­с­ти ми, тъй ка­к­то ба­щи­те про­ща­ват,
ма­кар че де­ца­та не го за­с­лу­жа­ват!
Аз мо­ля, про­с­ти ми не­вол­ни­те гре­ш­ки
и мо­и­те сла­бо­с­ти, та­т­ко, чо­ве­ш­ки!

 

Да­но не е къ­с­но за мой­то при­з­на­ние!
Ду­ша­та ми гло­ж­ди тре­во­ж­но тер­за­ние,
да­ли са ти ка­з­ва­ли вси­ч­ко очи­те ми,
да­ли те ра­ня­ва­ха че­с­то съл­зи­те ми?

 

Да­ли си от­га­т­нал, че тъй те оби­ча
твой­то ста­ре­е­що ми­ло мо­ми­че?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила Генка, чак днес прочетох този прекрасен стих! Жалко че не съм те познавала докато татко беше жив, щях да му го прочета. Валиден е за всеки...чувствителен човек. Прекрасна душа имаш и даряваш много красиви моменти!!!
  • Благодаря ви, Цвети, Ваньо, Ивон, Цоне! Компютърът ми беше повреден и вие ужасно ми липсвахте! Желая ви хубав, ползотворен ден и творческо вдъхновение!
  • Много трогателно и искрено! Поздрав!
  • Невероятно,толкова истинско,нямам думи!
  • Хубав достоен стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...