Залез
Залез
Ще ти подаря залеза моя любима,
една гледка красива, несравнима!
Слънцето залязва, оставя диря,
пътека слънчева по морето ни очерта.
Не изгрева а залеза ти подарявам,
с теб в тъмната нощ аз ще оставам.
Прегърнати, усмихнати заедно в едно,
ще посрещаме изгрева на деня началото.
Други обещаваха ти изгрева но ги няма,
ти оставаше пак сама с тъгата си голяма.
Те не залязваха с теб а на изгрева се надяваха,
само думи, празни думи, нищо не обещаваха.
Аз ще съм с теб, до теб сега и през ноща,
когато ти е страшно и студено моя любима.
Обещавам че няма да бъдеш повече сама,
ще посрещаме заедно изгрева, раждането на деня!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
