Залез
Залез
Ще ти подаря залеза моя любима,
една гледка красива, несравнима!
Слънцето залязва, оставя диря,
пътека слънчева по морето ни очерта.
Не изгрева а залеза ти подарявам,
с теб в тъмната нощ аз ще оставам.
Прегърнати, усмихнати заедно в едно,
ще посрещаме изгрева на деня началото.
Други обещаваха ти изгрева но ги няма,
ти оставаше пак сама с тъгата си голяма.
Те не залязваха с теб а на изгрева се надяваха,
само думи, празни думи, нищо не обещаваха.
Аз ще съм с теб, до теб сега и през ноща,
когато ти е страшно и студено моя любима.
Обещавам че няма да бъдеш повече сама,
ще посрещаме заедно изгрева, раждането на деня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
