10 июн. 2009 г., 07:58

Залезът 

  Поэзия » Другая
660 1 24

Залезът

 

 

Залезът препостила дългата сянка.

Време е... за каквото му  хрумне,

а очите, жадни за кротка седянка,

гонят някой в тях да се гмурне.

 

Чака писмо, а отдавна не пише,

както правят...  добрите деца.

От какво го боли? Те, годините дишат,

и оставят в сърцата слънца.

 

Тежък е жребият на сезоните,

а хартията никак не носи на сняг.

Напиши му с бялата сила на времето

мисъл, непоръбена с пощенски знак.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??