Залезът
Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне.
Чака писмо, а отдавна не пише,
както правят... добрите деца.
От какво го боли? Те, годините дишат,
и оставят в сърцата слънца.
Тежък е жребият на сезоните,
а хартията никак не носи на сняг.
Напиши му с бялата сила на времето
мисъл, непоръбена с пощенски знак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
