Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне.
Чака писмо, а отдавна не пише,
както правят... добрите деца.
От какво го боли? Те, годините дишат,
и оставят в сърцата слънца.
Тежък е жребият на сезоните,
а хартията никак не носи на сняг.
Напиши му с бялата сила на времето
мисъл, непоръбена с пощенски знак.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
