10.06.2009 г., 7:58 ч.

Залезът 

  Поезия » Друга
5.0 / 13
750 1 24
Залезът
Залезът препостила дългата сянка.
Време е... за каквото му хрумне,
а очите, жадни за кротка седянка,
гонят някой в тях да се гмурне.
Чака писмо, а отдавна не пише,
както правят... добрите деца.
От какво го боли? Те, годините дишат,
и оставят в сърцата слънца.
Тежък е жребият на сезоните,
а хартията никак не носи на сняг.
Напиши му с бялата сила на времето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • С теб играем опасна игра, но е много красиво, любими – като нощ сред вековна гора от греховни и тъмн...

Още произведения »