отворил част от себе си
заливаш тайното пристанище
в което чакаш само спящите
за сън на яве
отмиваш тяхните представи
от хрумванията далечни
океаните са вечно тъжни
когато носят раменете си
сами
от спомените
в заливи
© Тиквеничка Все права защищены