Замитане на сажди по Игнажден
За тебе всичко е познато:
сезонът, хремавата киша,
и дланите ми, пълни с лято,
с които всяка нощ ти пиша.
Какво ти пиша ли? Не помня.
И утрото ще го задраска.
Под ширнатата вис огромна
набъбва слънце – зимна ласка.
По тебе ще извърнат поглед
съвсем случайни минувачи.
На своята усмивка, после,
раздай от топлата погача.
За мен и да не стигне, мила,
не ще забравя твойто име –
дваж по-възможно е камила
през иглени уши да мине.
Какво пък, точно преди залез
сърцето ще смета от сажди,
защото първа ти възлезе
във мислите ми по Игнажден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
