За тебе всичко е познато:
сезонът, хремавата киша,
и дланите ми, пълни с лято,
с които всяка нощ ти пиша.
Какво ти пиша ли? Не помня.
И утрото ще го задраска.
Под ширнатата вис огромна
набъбва слънце – зимна ласка.
По тебе ще извърнат поглед
съвсем случайни минувачи.
На своята усмивка, после,
раздай от топлата погача. ...