20 янв. 2010 г., 01:06

Защо ли пак

Поэзия

1.7K 0 17

Защо ли пак с вятъра тичам
и ставам по детски немирна?
Сърцето си с песен пак вричам?
Душата ми лети ефирна.

И галят ме есенни листи...
Венче сплитам в косите си с тях.
Последните бури връхлитат.
Не сняг - пухчета радост валят.

В косите ми чудното бяло
еделвайси нали са, нали?
Дали са дошли от безкрая,
намерили там мойте мечти?

Защо ли пак жажда съм бяла -
извечна пустинна сълза?
От страст и нега премаляла,
аз все търся мойта звезда...

Как искам с любов да отнема
пак мрака на всички вселени!

Ох, май ставаш смешна, Елена...

О, колко прекрасно е, Ена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

beti

... "по детски немирна" да си, Ена!

2010-01-30T15:50:27+02:00
MACTPOHA (Мария Милева)

Ели, отдавна не съм чела нещо толкова хубаво. Радвай се и не спирай да обичаш! С теб няма мрак никъде!

2010-01-27T08:50:14+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Не сняг - пухчета радост валят.
Успя, Ена, стана светло не само в мен, а и навън!!! Браво, Елена и не е смешно, хубаво е че си оставаш по детски немирна!!!

2010-01-25T08:00:35+02:00
kikokikiki (Кикокики)

Шестица от мен . Имаш поща

2010-01-24T11:54:46+02:00
Седем (Дани Монов)

Душата ми лети ефирна.
_________________________

http://www.youtube.com/watch?v=sAeAWHuMNe4&feature=player_embedded#

2010-01-20T21:54:32+02:00