Jan 20, 2010, 1:06 AM

Защо ли пак

Poetry

1.7K 0 17

Защо ли пак с вятъра тичам
и ставам по детски немирна?
Сърцето си с песен пак вричам?
Душата ми лети ефирна.

И галят ме есенни листи...
Венче сплитам в косите си с тях.
Последните бури връхлитат.
Не сняг - пухчета радост валят.

В косите ми чудното бяло
еделвайси нали са, нали?
Дали са дошли от безкрая,
намерили там мойте мечти?

Защо ли пак жажда съм бяла -
извечна пустинна сълза?
От страст и нега премаляла,
аз все търся мойта звезда...

Как искам с любов да отнема
пак мрака на всички вселени!

Ох, май ставаш смешна, Елена...

О, колко прекрасно е, Ена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

... "по детски немирна" да си, Ена!

2010-01-30T15:50:27+02:00
MACTPOHA (Мария Милева)

Ели, отдавна не съм чела нещо толкова хубаво. Радвай се и не спирай да обичаш! С теб няма мрак никъде!

2010-01-27T08:50:14+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Не сняг - пухчета радост валят.
Успя, Ена, стана светло не само в мен, а и навън!!! Браво, Елена и не е смешно, хубаво е че си оставаш по детски немирна!!!

2010-01-25T08:00:35+02:00
kikokikiki (Кикокики)

Шестица от мен . Имаш поща

2010-01-24T11:54:46+02:00
Седем (Дани Монов)

Душата ми лети ефирна.
_________________________

http://www.youtube.com/watch?v=sAeAWHuMNe4&feature=player_embedded#

2010-01-20T21:54:32+02:00