Не искам вече думи за обичане.
От всички обичи се разболях.
Недейте моля да се вричате.
Прилича истината на лъжа...
От днес предавам се на самотата
и без измислени любови!
Прегръщам само свобода.
(Аз вярвам в счупени окови.)
Защото помня. (Да му се не види)
Отровата, гърба и ножа.
Боли ме само от обидата,
че имам и любов под кожата.
Ще бъда някъде. Къде - не зная,
но хайде, сбогом! Аз утихвам.
И, който в тихото ме разпознае,
ще позволя безкрай да ме обикне...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены