Защото раят в кърпа ни е вързан
Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига,
пътеката. До мене все вървят,
желания, копнежи, песен, книга...
накрай Всемира има нейде свят,
ще стигна там. Полека, без да бързам,
когато бързах, винаги греших.
Защото раят в кърпа ни е вързан,
видях го, обич, в своя светъл стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
