Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига,
пътеката. До мене все вървят,
желания, копнежи, песен, книга...
накрай Всемира има нейде свят,
ще стигна там. Полека, без да бързам,
когато бързах, винаги греших.
Защото раят в кърпа ни е вързан,
видях го, обич, в своя светъл стих.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
