Защото раят в кърпа ни е вързан
Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига,
пътеката. До мене все вървят,
желания, копнежи, песен, книга...
накрай Всемира има нейде свят,
ще стигна там. Полека, без да бързам,
когато бързах, винаги греших.
Защото раят в кърпа ни е вързан,
видях го, обич, в своя светъл стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
