27 мар. 2010 г., 21:09

Защото те допуснах втори път

775 0 4

В сърцето те допуснах втори път...


и болката завърна се повторно,

 

а равна беше тя на малка смърт,

 

защо ли позволих така неволно...

 


 

повторно да живея на ръба...

 

във бездните на ада да пропадам...

 

душата си повторно да раня...

 

повторно самотата да изстрадам.

 


 

На границата вече съм отвъд,

 

последните си дни ще пропилея,

 

защото те допуснах втори път...

 

аз знам не бих могла да оцелея...

 


 

... защото те допуснах втори път...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • за такова влизане не се пита
  • Да си забраниш хич не е лесно... Ако всъщност желаеш да дадеш втори шанс- Допускаш, даже и трети път! Само дето всеки даден билет след първия образува кратерче в сърцето. И колко такива ще преглътнем?!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...