В сърцето те допуснах втори път...
и болката завърна се повторно,
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба...
във бездните на ада да пропадам...
душата си повторно да раня...
повторно самотата да изстрадам.
На границата вече съм отвъд,
последните си дни ще пропилея,
защото те допуснах втори път...
аз знам не бих могла да оцелея... ...