Защото те допуснах втори път
В сърцето те допуснах втори път...
а равна беше тя на малка смърт,
защо ли позволих така неволно...
повторно да живея на ръба...
във бездните на ада да пропадам...
душата си повторно да раня...
повторно самотата да изстрадам.
На границата вече съм отвъд,
последните си дни ще пропилея,
защото те допуснах втори път...
аз знам не бих могла да оцелея...
... защото те допуснах втори път...
© Красимира Касабова All rights reserved.
