Затворен в камъка

22 июн. 2011 г., 16:56

Поэзия » Философская

475 0 1

"Затворен в камъка"

Лицето в пламъка,
короната от тръни тлее,
сърцето в камъка,
слънце след нощта не ще изгрее.

Земя на вещици,
безбройни кули в небесата -
олтари на тъгата,
мъртвешките ни дни.

Аз чувам стъпките, шептящи в мрака -
изпепелените нозе,
Смъртта на дъното ги чака,
примамва, стене и зове.

Безплътни сенки, странници без дъх,
те търсят портата към Рая,
ала пред нея дебне плъх -
вестителят зловещ на Края.

Изчезва пътят,
всяка светлина изгасва
под ужасяващата сянка на крилата -
студените обятия на Сатаната...

* * *

Изгасна пламъка
и в тъмното вълчица пее,
затворен в камъка,
животът гние, тлее...

Затворен в камъка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения