Затворен в камъка
"Затворен в камъка"
Лицето в пламъка,
короната от тръни тлее,
сърцето в камъка,
слънце след нощта не ще изгрее.
Земя на вещици,
безбройни кули в небесата -
олтари на тъгата,
мъртвешките ни дни.
Аз чувам стъпките, шептящи в мрака -
изпепелените нозе,
Смъртта на дъното ги чака,
примамва, стене и зове.
Безплътни сенки, странници без дъх,
те търсят портата към Рая,
ала пред нея дебне плъх -
вестителят зловещ на Края.
Изчезва пътят,
всяка светлина изгасва
под ужасяващата сянка на крилата -
студените обятия на Сатаната...
* * *
Изгасна пламъка
и в тъмното вълчица пее,
затворен в камъка,
животът гние, тлее...
Лицето в пламъка,
короната от тръни тлее,
сърцето в камъка,
слънце след нощта не ще изгрее.
Земя на вещици,
безбройни кули в небесата -
олтари на тъгата,
мъртвешките ни дни.
Аз чувам стъпките, шептящи в мрака -
изпепелените нозе,
Смъртта на дъното ги чака,
примамва, стене и зове.
Безплътни сенки, странници без дъх,
те търсят портата към Рая,
ала пред нея дебне плъх -
вестителят зловещ на Края.
Изчезва пътят,
всяка светлина изгасва
под ужасяващата сянка на крилата -
студените обятия на Сатаната...
* * *
Изгасна пламъка
и в тъмното вълчица пее,
затворен в камъка,
животът гние, тлее...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Задгробник Евотош Все права защищены
