* * * (Завещание)
* * * (Завещание)
Светът заспива.
Нищо не горчи.
И е спокойно, праведно и светло.
Сам ще затворя своите очи.
Не се прощавай с мен и не плачи...
С една свещица искам да отметнеш
тоз февруари... и да сипеш ти
от виното червено като кръв
на цветето с листата - огън длани;
да превъзмогнеш, че си тръгнах пръв
и преоткриваш с някой любовта ни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
