Sep 3, 2010, 10:33 PM

* * * (Завещание)

  Poetry
856 0 22

 

 

 

* * *  (Завещание)

 

Светът заспива.

Нищо не горчи.

И е спокойно, праведно и светло.

Сам ще затворя своите очи.

Не се прощавай с мен и не плачи...

С една свещица искам да отметнеш

тоз февруари... и да сипеш ти

от виното червено като кръв

на цветето с листата - огън длани;

да превъзмогнеш, че си тръгнах пръв

и преоткриваш с някой любовта ни...





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...