* * * (Завещание)
* * * (Завещание)
Светът заспива.
Нищо не горчи.
И е спокойно, праведно и светло.
Сам ще затворя своите очи.
Не се прощавай с мен и не плачи...
С една свещица искам да отметнеш
тоз февруари... и да сипеш ти
от виното червено като кръв
на цветето с листата - огън длани;
да превъзмогнеш, че си тръгнах пръв
и преоткриваш с някой любовта ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
