Завещание към Родината

19 мар. 2013 г., 13:14

Поэзия » Другая

573 0 2

Закърмени сме с майчиното слово

и с песните на нашите предци.

За нашата страна се борили сурово,

Балкана пеел с кървави следи.

Едно е мястото в света огромен -

с ниви златни, с топла пръст.

Огрявани и днес от светъл спомен

вървим напред и носим своя кръст.

А този кръст скован е от лъчи,

за да е светло утре в дните -

от мъдростта на нашите деди.

Обвит е с цветове за бъднините.

Отекват думите от вечността в сърцата,

гнездо са свили от воал - любов.

Предците ни на всички завещаха -

България да е една за нас до гроб.

Пред нас душите им кръжат сплотени

и шепнат ни да бъдем по-добри,

защото от любов сме сътворени

и нека обич да огрява нашите земи.

oksimoron (Христов)

2013-03-21T10:28:49+02:00

!!*
radiola (Рада Димова)

2013-03-19T14:39:35+02:00

Де да можеше нещо от предците ни да се е запазило...Уви -имам чувството,че живея в чужда държава и то от третия свят!Иначе ми хареса стиха!