19 мар. 2013 г., 13:14

Завещание към Родината

878 0 2

Закърмени сме с майчиното слово

и с песните на нашите предци.

За нашата страна се борили сурово,

Балкана пеел с кървави следи.

 

Едно е мястото в света огромен -

с ниви златни, с топла пръст.

Огрявани и днес от светъл спомен

вървим напред и носим своя кръст.

 

А този кръст скован е от лъчи,

за да е светло утре в дните -

от мъдростта на нашите деди.

Обвит е с цветове за бъднините.

 

Отекват думите от вечността в сърцата,

гнездо са свили от воал - любов.

Предците ни на всички завещаха -

България да е една за нас до гроб.

 

Пред нас душите им кръжат сплотени

и шепнат ни да бъдем по-добри,

защото от любов сме сътворени

и нека обич да огрява нашите земи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!*
  • Де да можеше нещо от предците ни да се е запазило...Уви -имам чувството,че живея в чужда държава и то от третия свят!Иначе ми хареса стиха!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...