Закърмени сме с майчиното слово
и с песните на нашите предци.
За нашата страна се борили сурово,
Балкана пеел с кървави следи.
Едно е мястото в света огромен -
с ниви златни, с топла пръст.
Огрявани и днес от светъл спомен
вървим напред и носим своя кръст.
А този кръст скован е от лъчи,
за да е светло утре в дните -
от мъдростта на нашите деди.
Обвит е с цветове за бъднините.
Отекват думите от вечността в сърцата,
гнездо са свили от воал - любов.
Предците ни на всички завещаха -
България да е една за нас до гроб.
Пред нас душите им кръжат сплотени
и шепнат ни да бъдем по-добри,
защото от любов сме сътворени
и нека обич да огрява нашите земи.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени