Mar 19, 2013, 1:14 PM

Завещание към Родината

  Poetry » Other
880 0 2

Закърмени сме с майчиното слово

и с песните на нашите предци.

За нашата страна се борили сурово,

Балкана пеел с кървави следи.

 

Едно е мястото в света огромен -

с ниви златни, с топла пръст.

Огрявани и днес от светъл спомен

вървим напред и носим своя кръст.

 

А този кръст скован е от лъчи,

за да е светло утре в дните -

от мъдростта на нашите деди.

Обвит е с цветове за бъднините.

 

Отекват думите от вечността в сърцата,

гнездо са свили от воал - любов.

Предците ни на всички завещаха -

България да е една за нас до гроб.

 

Пред нас душите им кръжат сплотени

и шепнат ни да бъдем по-добри,

защото от любов сме сътворени

и нека обич да огрява нашите земи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!*
  • Де да можеше нещо от предците ни да се е запазило...Уви -имам чувството,че живея в чужда държава и то от третия свят!Иначе ми хареса стиха!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...