Mar 19, 2013, 1:14 PM

Завещание към Родината

  Poetry » Other
883 0 2

Закърмени сме с майчиното слово

и с песните на нашите предци.

За нашата страна се борили сурово,

Балкана пеел с кървави следи.

 

Едно е мястото в света огромен -

с ниви златни, с топла пръст.

Огрявани и днес от светъл спомен

вървим напред и носим своя кръст.

 

А този кръст скован е от лъчи,

за да е светло утре в дните -

от мъдростта на нашите деди.

Обвит е с цветове за бъднините.

 

Отекват думите от вечността в сърцата,

гнездо са свили от воал - любов.

Предците ни на всички завещаха -

България да е една за нас до гроб.

 

Пред нас душите им кръжат сплотени

и шепнат ни да бъдем по-добри,

защото от любов сме сътворени

и нека обич да огрява нашите земи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!*
  • Де да можеше нещо от предците ни да се е запазило...Уви -имам чувството,че живея в чужда държава и то от третия свят!Иначе ми хареса стиха!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...