24 июн. 2017 г., 17:42

Завръщане 

  Поэзия » Другая
373 3 16

На малка спирка слизам

навсякъде е мрак, мъгла.

Без да искам дишам

усещам родната земя.

 

Нарамвам раницата стара

бавно тръгвам и без страх.

Сърцето ми усеща,а ръцете

галят гъстата мъгла.

Толкова е родна тя!

Гали побелялата коса.

Не вървя, летя натам

сред тъмнина и хлад.

Краката уморени бързат

към родните, сънувани поля.

 

На малка спирка слизам,

там е моят свят събран!

 

Улуците прокапали на гара,

червени керемиди спукани.

Едни такива родни,мили.

Протягам длан, капчици събирам,

вода от време и мечти.

Вървя напред, не спирам

дъждът вали, във мен вали!

 

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??