Завръщане
На малка спирка слизам
навсякъде е мрак, мъгла.
Без да искам дишам
усещам родната земя.
Нарамвам раницата стара
бавно тръгвам и без страх.
Сърцето ми усеща,а ръцете
галят гъстата мъгла.
Толкова е родна тя!
Гали побелялата коса.
Не вървя, летя натам
сред тъмнина и хлад.
Краката уморени бързат
към родните, сънувани поля.
На малка спирка слизам,
там е моят свят събран!
Улуците прокапали на гара,
червени керемиди спукани.
Едни такива родни,мили.
Протягам длан, капчици събирам,
вода от време и мечти.
Вървя напред, не спирам
дъждът вали, във мен вали!
© Хари Спасов All rights reserved.
