24.06.2017 г., 17:42 ч.

Завръщане 

  Поезия » Друга
369 3 16

На малка спирка слизам

навсякъде е мрак, мъгла.

Без да искам дишам

усещам родната земя.

 

Нарамвам раницата стара

бавно тръгвам и без страх.

Сърцето ми усеща,а ръцете

галят гъстата мъгла.

Толкова е родна тя!

Гали побелялата коса.

Не вървя, летя натам

сред тъмнина и хлад.

Краката уморени бързат

към родните, сънувани поля.

 

На малка спирка слизам,

там е моят свят събран!

 

Улуците прокапали на гара,

червени керемиди спукани.

Едни такива родни,мили.

Протягам длан, капчици събирам,

вода от време и мечти.

Вървя напред, не спирам

дъждът вали, във мен вали!

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??