По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци,
хора не със пламък в очите,
а с пламък от пороци,
гърдите посрещат смело куршум,
не кърви сърце гневно,
пада пепел от тютюн.
Без цветове, един празен свят,
опият е пропастта, полският мак,
откриваш следи дълбоко в снега,
далече се скита бледа душа,
разкрита, повита във мрак пепелта.
Чуваш ли стъпки по зелена трева?