Jun 25, 2013, 9:15 PM

Зелена Трева

  Poetry » Other
507 0 0

По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци,
хора не със пламък в очите,
а с пламък от пороци,
гърдите посрещат смело куршум,
не кърви сърце гневно,
пада пепел от тютюн.
Без цветове, един празен свят,
опият е пропастта, полският мак,
откриваш следи дълбоко в снега,
далече се скита бледа душа,
разкрита, повита във мрак пепелта.
Чуваш ли стъпки по зелена трева?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиан Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...