25.06.2013 г., 21:15

Зелена Трева

506 0 0

По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци,
хора не със пламък в очите,
а с пламък от пороци,
гърдите посрещат смело куршум,
не кърви сърце гневно,
пада пепел от тютюн.
Без цветове, един празен свят,
опият е пропастта, полският мак,
откриваш следи дълбоко в снега,
далече се скита бледа душа,
разкрита, повита във мрак пепелта.
Чуваш ли стъпки по зелена трева?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиан Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...