21 окт. 2008 г., 08:49

Земна мелодия

648 0 10
Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
 и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно -
разумна раса от щастливци да срещна.
 
Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -
не чужда цивилизация, не опустял площад -
какво ли бих правила беззародишна, безтебна,
без всяка педя мечтана земна мелодия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии



  • "Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
    светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
    как се свива в скута ми синчец небесен -"

    Как си ги навързала логически само... Определено ми хареса!
  • Обичам стиховете ти,Мариолче!Прекрасни са!
  • Чета те с радост, Мариола!
    Благодаря ти за мъдрите послания!
  • Много хубав стих!Поздравчета Мариола
  • "не чужда цивилизация, не опустял площад -" а една заобикаляща красота, внасяща уюта на мечтана земна мелодия...и той, до теб.Сърдечни поздрави,Мариола!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...