21.10.2008 г., 8:49 ч.

Земна мелодия 

  Поезия » Философска
497 0 10
Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
 и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно -
разумна раса от щастливци да срещна.
 
Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -
не чужда цивилизация, не опустял площад -
какво ли бих правила беззародишна, безтебна,
без всяка педя мечтана земна мелодия...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.


  • "Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
    светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
    как се свива в скута ми синчец небесен -"

    Как си ги навързала логически само... Определено ми хареса!
  • Обичам стиховете ти,Мариолче!Прекрасни са!
  • Чета те с радост, Мариола!
    Благодаря ти за мъдрите послания!
  • Много хубав стих!Поздравчета Мариола
  • "не чужда цивилизация, не опустял площад -" а една заобикаляща красота, внасяща уюта на мечтана земна мелодия...и той, до теб.Сърдечни поздрави,Мариола!
  • ...разумната раса...
    Извикай ме Тюркоазена...
    С обич!
  • Благодаря ви мили мои - удоволствието е взаимно, че ви има!!!
  • "светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
    как се свива в скута ми синчец небесен"
    !!!
    Простор за чувствата!Прекрасен стих!Поздравче!

  • Браво, момиче мило!!!
    Много оритинален и красив стих!
    Наслаждавах се на всеки ред!
    Ей, голяма работа си, да знаеш!
    Прегръщам те!
  • "какво ли бих правила беззародишна, безтебна,
    без всяка педя мечтана земна мелодия..."

    Много ми харесва, идейно.
    Много интересно си го написала, не мога да коментирам, още го обмислям...
Предложения
: ??:??