Oct 21, 2008, 8:49 AM

Земна мелодия

Poetry » Philosophical

644 0 10

Обичам пространството запазено за мен,
пианото вътреутробно рисунъчно да диша,
кристална чаша да звъни, звъни опиянена
и мънички макрознаци все непрекършени,
да ме поглеждат очи в очи не безпомощно -
разумна раса от щастливци да срещна.

Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -
не чужда цивилизация, не опустял площад -
какво ли бих правила беззародишна, безтебна,
без всяка педя мечтана земна мелодия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Heart_of_Fire (Елмира Митева)

"Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -"

Как си ги навързала логически само... Определено ми хареса!

2008-10-21T21:20:10+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Обичам стиховете ти,Мариолче!Прекрасни са!

2008-10-21T17:13:51+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Чета те с радост, Мариола!
Благодаря ти за мъдрите послания!

2008-10-21T17:12:43+03:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Много хубав стих!Поздравчета Мариола

2008-10-21T11:46:23+03:00
madlen_kozhuharova (Мадлен)

"не чужда цивилизация, не опустял площад -" а една заобикаляща красота, внасяща уюта на мечтана земна мелодия...и той, до теб.Сърдечни поздрави,Мариола!

2008-10-21T10:25:39+03:00