3 июл. 2009 г., 23:04

Зенит

1.3K 0 10

Достигам зенита.

И ето, не свършвам!

А се разпръсвам

в части от себе си.

Тръгвам сам.

И пак сам се връщам!

Имам всичко - попитах сърцето си!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доротея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Неелектронната ти търсачка на философски синтез и анализ в малко думи е открила най-важното. Доротея, поздрав и от мен!
  • Антоан, Маги, благодаря ви!
    Били, винаги си добре дошла! Прегръдка и от мен!
  • Дори, пак се връщам!
    Просто трябва отново да ти кажа колко много ми харесва това стихотворение! всеки стих е божествен! Предгръщам те!
  • браво, Доротея!
  • Петя, Веска, Венци, Били, благодаря ви!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...