Зенит
Достигам зенита.
И ето, не свършвам!
А се разпръсвам
в части от себе си.
Тръгвам сам.
И пак сам се връщам!
Имам всичко - попитах сърцето си!
© Доротея All rights reserved.
Jul 3, 2009, 11:04 PM
Comments
Comments
-
Неелектронната ти търсачка на философски синтез и анализ в малко думи е открила най-важното. Доротея, поздрав и от мен!
-
-
Дори, пак се връщам!
Просто трябва отново да ти кажа колко много ми харесва това стихотворение! всеки стих е божествен! Предгръщам те! -
-
Editor's choice
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
