25 дек. 2007 г., 23:44

Зима

1.5K 0 5

                              Зима

Тя дойде, обгърната във вятър и в студ,
  всяваща във всеки малко страх и много смут.
  Тази, на пръв поглед, сребърна стихия,
  посипа всичко с бяла пухкава магия!

  Цветето увяхна и се натъжи,
  а снегът от бурите го скри.
  Мъглата става все по-тъмна, гъста и сива,
  а зимата своята невиждана магия ни разкрива.

  На всеки клон, изсъхнало дърво,
  сега останало е само по едно опустяло и замръзнало гнездо.
  Непознати звуци ехтят в бялата гора,
  а тя слуша - седи безмълвна и сама.

  Месеци наред ще удря дъжд по изгнилите листа,
  а отдолу там ще чака крехка пролетна трева.
  Но най-накрая снежната покривка ще се разтопи
  и след време ярко слънце пак ще заблести!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Муза Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...