Dec 25, 2007, 11:44 PM

Зима

  Poetry » Other
1.5K 0 5

                              Зима

Тя дойде, обгърната във вятър и в студ,
  всяваща във всеки малко страх и много смут.
  Тази, на пръв поглед, сребърна стихия,
  посипа всичко с бяла пухкава магия!

  Цветето увяхна и се натъжи,
  а снегът от бурите го скри.
  Мъглата става все по-тъмна, гъста и сива,
  а зимата своята невиждана магия ни разкрива.

  На всеки клон, изсъхнало дърво,
  сега останало е само по едно опустяло и замръзнало гнездо.
  Непознати звуци ехтят в бялата гора,
  а тя слуша - седи безмълвна и сама.

  Месеци наред ще удря дъжд по изгнилите листа,
  а отдолу там ще чака крехка пролетна трева.
  Но най-накрая снежната покривка ще се разтопи
  и след време ярко слънце пак ще заблести!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Муза All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...