25.12.2007 г., 23:44

Зима

1.5K 0 5

                              Зима

Тя дойде, обгърната във вятър и в студ,
  всяваща във всеки малко страх и много смут.
  Тази, на пръв поглед, сребърна стихия,
  посипа всичко с бяла пухкава магия!

  Цветето увяхна и се натъжи,
  а снегът от бурите го скри.
  Мъглата става все по-тъмна, гъста и сива,
  а зимата своята невиждана магия ни разкрива.

  На всеки клон, изсъхнало дърво,
  сега останало е само по едно опустяло и замръзнало гнездо.
  Непознати звуци ехтят в бялата гора,
  а тя слуша - седи безмълвна и сама.

  Месеци наред ще удря дъжд по изгнилите листа,
  а отдолу там ще чака крехка пролетна трева.
  Но най-накрая снежната покривка ще се разтопи
  и след време ярко слънце пак ще заблести!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Муза Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...