Зима
Тя дойде, обгърната във вятър и в студ,
всяваща във всеки малко страх и много смут.
Тази, на пръв поглед, сребърна стихия,
посипа всичко с бяла пухкава магия!
Цветето увяхна и се натъжи,
а снегът от бурите го скри.
Мъглата става все по-тъмна, гъста и сива,
а зимата своята невиждана магия ни разкрива.
На всеки клон, изсъхнало дърво,
сега останало е само по едно опустяло и замръзнало гнездо.
Непознати звуци ехтят в бялата гора,
а тя слуша - седи безмълвна и сама.
Месеци наред ще удря дъжд по изгнилите листа,
а отдолу там ще чака крехка пролетна трева.
Но най-накрая снежната покривка ще се разтопи
и след време ярко слънце пак ще заблести!
© Муза Всички права запазени
добре дошла. с обич.