Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето “ела!”,
а просто няма кой да му го каже.
Отдолу в ноемврийската мъгла
мълчат багрянородните дървета,
отричат се от лято и листа
и хлопат с голи клони по небето...
Така отречени, горчим сега
на себе си, на старите си къщи.
И пак вали, но не и този дъжд –
роден, несътворен, единосъщен.
© Пламен Сивов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
