26 дек. 2007 г., 00:04

Зимна нощ

1.4K 0 2
В тази бяла зимна нощ,
скрити от чужди погледи,
душите отново ще сплотим
и на откраднатия миг ще се насладим.
В нощта, тъй дългоочаквана,
думи по-силни от нас изговаряме.

С поредна топла прегръдка
отново се уединяваме,
и като птици към страната
на неизвестното отлитаме.

Нежност и топлота
са зародени в нас самите,
запечатани с вярност от годините.

Зимно слънце изгря,
а любовта заключихме в нашите сърца.
Докато знаем, че я има там,
ще я държим жива,
защото знаем, че тя съществува.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мима Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...