Dec 26, 2007, 12:04 AM

Зимна нощ

  Poetry » Love
1.4K 0 2
В тази бяла зимна нощ,
скрити от чужди погледи,
душите отново ще сплотим
и на откраднатия миг ще се насладим.
В нощта, тъй дългоочаквана,
думи по-силни от нас изговаряме.

С поредна топла прегръдка
отново се уединяваме,
и като птици към страната
на неизвестното отлитаме.

Нежност и топлота
са зародени в нас самите,
запечатани с вярност от годините.

Зимно слънце изгря,
а любовта заключихме в нашите сърца.
Докато знаем, че я има там,
ще я държим жива,
защото знаем, че тя съществува.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....