Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени
гледат втренчено.
Други, напъпили
за приключения,
точат лиги,
в очакване вречени.
Зимни пътища,
топли сънища.
Връщат се мисли
с физиономии кисели.
Късат се връзки,
изгарят се мостове,
и какво от това,
че се сменят постове.
Всичко е толкова просто,
че оставаш без думи
изобщо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Братан Все права защищены
Май това е едно от най-важните качества, които трябва да притежава пишещия човек. Хубав стих. 
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
