Зимни.
София пъпли
вечерно
петъчно.
Хора измъчени
гледат втренчено.
Други, напъпили
за приключения,
точат лиги,
в очакване вречени.
Зимни пътища,
топли сънища.
Връщат се мисли
с физиономии кисели.
Късат се връзки,
изгарят се мостове,
и какво от това,
че се сменят постове.
Всичко е толкова просто,
че оставаш без думи
изобщо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Братан Все права защищены
Май това е едно от най-важните качества, които трябва да притежава пишещия човек. Хубав стих. 
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
